Анализ на речта „Ние избираме да отидем на луната”,
произнесена от Джон Ф. Кенеди на 12.09.1962 г., в Хюстън
Реторическа / комуникативна ситуация, в която е произнесена речта. Място, време, събитие, повод, процедура, регламент.
Речта на Джон Ф. Кенеди „Ние избираме да отидем на луната” е произнесена в Университета Райс в Хюстън, щата Тексас на 12 септември 1962 г.
Речта е произнесена във време, когато две големи свръх сили САЩ и СССР се съревновават в областта на технологиите, това е времето на началото на студената война. В началото на април 1961 г. съветският космонавт Гагарин става първият човек, който лети в космоса. Този исторически полет засилва страха на щатите от технологично изоставане в сравнение със СССР. Много конгресмени обещават своята подкрепа за „лунната програма”.
През ноември 1960 г. Кенеди е избран за президент на САЩ след кампания, в която едно от обещанията е за американско превъзходство над СССР в областта на космическите изследвания и противоракетната отбрана. Използвайки космическите изследвания като символ на национален престиж, той предупреждава за съществуването на „ракетна пропаст” между двете страни и обещава да направи САЩ „първата сила” в това отношение.
Конкретният момент на произнасяне на речта е няколко месеца като президентът Кенеди е предложил на Конгреса програмата „Аполо” в специално обръщение.
В този момент президентът Кенеди цели да убеди аудиторията за важността на проекта, да вдъхне гордост у гражданите на града Хюстън, който е средище на научна и инженерна общност, на Съединените американски щати, които ще заемат превъзходство в Космоса и на американската нация, която е лидер в науката и промишлеността. Ораторът прави оправдание на вложените средства и обосновава рисковете, които поемат по този нов път, като изпълняват обетите на тази нация
Социална/комуникативна роля на оратора.
Джон Фицджералд Кенеди е 35-ият президент на САЩ от 1961 – до 1963.
Той е и един от най-младите президенти в историята на Съединените американски щати.
В множеството класации на американските президенти Кенеди има оценка малко над средната, но в общественото мнение той често се счита за велик държавник.
Харизмата на Кенеди е една от причините да е добър оратор, а неговото управление е известно като Камелот.
- 3. Аудитория, пред която се произнася.
Речта е произнесена в Университета Райс в Хюстън, щата Тексас пред ректора Пицър, губернатора, конгресмена Томас, конгресмена Милър, сенатора Уайли, вицепрезидента Линдън, учени и гости.
Аудиторията е съставена от важни личности, интелектуалци, учени, които се интересуват или участват в космическия проект, гости
Род, вид или подвид според реторическите класификации и въз основа на публикации на проф. Ведър, проф. Руменчев, проф. Александрова и проф. Мавродиева – по избор.
Според класификацията на професор Й. Ведър това е лекция, по вид е пропагандна, като подвид – популярна. Според класификациите на проф. Руменчев е лекция, а според проф. Мавродиева принадлежи към президентската реторика и по-точно към американската президентска реторика, но по жанр е лекция
Увод, основна част, заключение. Обръщения.
Увод
Дж. Ф. Кенеди благодари, че е бил удостоен като почетен гост професор и изразява радостта си от факта, че може да говори пред преподаватели и студенти от Университета в Райс.
Дж. Ф. Кенеди съчетава комплимента с препратка към историята, като представя исторически факти за постиженията и славата на Университета в Райс, за да създаде приятелска атмосфера и да покаже, че е за него е чест да бъде пред тях, че нищо че е президент, не е забравил и техните заслуги за страната. Това ясно проличава и от следващите му думи, когато заявява, че тази страната има нужда точно от такива хора като тях. Изтъква ползите от знанието, в чиято област работи по-голямата част от аудиторията му и изразява признателността си.
Основна част
В основната част Джон Ф. Кенеди залага идеята за знанието и прогреса, така необходими в тази епоха. От познатите факти се преминава към значими теми и се набляга на темата на речта. Постепенно се навлиза в дълбочина в проблема.
Можем да разделим основната част на четири подчасти.
В първата подчаст Кенеди припомня бързия напредък в човешката историята като разказва първо за хората, които са спели в кожи, след това дава информация за това как са излезли от пещерите, как са започнали да пишат, дава информация за появата на християнството, за появата на печатната машина, за откритията на Нютон, за електричеството, пеницилина, телевизията, ядрената енергия. Той нарочно скъсява периодите като говори в „дни” и „седмици” като по този начин създава у аудиторията усещането, че човешкият възход се е движил много бързо.
След като говори за бързия напредък на човечеството, във втората подчаст, Кенеди вече започва да говори за ролята на град Хюстън в този прогрес. Той иска да внуши чувство на гордост и предопределеност у аудиторията, защото те са тези – американците – които винаги са се движели напред. Иска да заличи страховете им като им припомни, че всички велики дела са били съпътствани от такива страхове в началото. Използвайки дълбоко заложеното чувство на патриотизъм у американците, той внушава, че именно те са тези, които трябва да поведат науката и промишлеността.
В третата подчаст внушението за предопределеност и за великата съдба на американците се засилва. Той определя тяхната съдба като пазители на космическата наука, като велики изследователи.
В последната подчаст той изрежда откритията, които са направени в последните месеци, и дори часове. Когато споменава космическият кораб Маринър аудиторията избухва в аплодисменти. Аплодисментите не секват и когато Кенеди обрисува доста идеалистичната картина, в която ще се превърне техния град Хюстън – средище на науката и прогреса. В този момент присъстващите са въодушевени.
Заключение
В заключението е важно, за да се създаде впечатление у аудиторията, че е казано всичко съществено и важно.
В заключение Кенеди цитира великия британски изследовател Джордж Малъри, който щял да загине на връх Еверест, бил запитан защо искал да го изкачи. Той казал, „Защото той е там.“
Кенеди завършва речта с апел, като казва, че Луната и там и те ще я изкачат, като американците, които са се отправили на най-великото приключение в историята на човечеството. По този начин ангажира цялата аудитория за каузата и ги въвлича емоционално към едно велико дело.
Обръщения
Ситуацията предполага официално говорене, следователно и самото обръщение е официално. Обръщението включва комплимент към присъстващите, като по този начин се стопяват ледовете и се създава усещане за уважение на присъстващите. Същото се постига и с назоваване на титлите и статута на учени, които присъстват заедно с фамилните им имена.
В началото на речта Кенеди се обръща първо към Ректора на Университета в Райс, за да засвидетелства по този начин своето уважение. Той се обръща и към учените, за да покаже, че оценява техния труд и важността на изследванията им.
- 6. Реторични фигури и похвати. Ситуативна употреба, уместност и ефективност.
Използваните обръщения целят да приобщят всички, да им вдъхнат гордост от факта, че са американци, да събудят патриотизма им.
Използвана е хипербола при изброяването на историческите събития, които са се случили (като се намалява времевия период между тях). По този начин се създава впечатлението, че човечеството се движи много по-бързо, отколкото в действителност.
Използва сравнението – Кенеди сравнява завладяването на Америка със завладяването на Космоса. Ораторът сравнява покоряването на Космоса с изкачването на връх Еверест. Макар и от различни области и величини, тези сравнения имат положителен ефект.
Използвани са няколко последователни въпроси: „Но защо, казват някои, Луната? Защо да изберем това за наша цел? И те могат да попитат също така защо да изкачваме най-високите планини? Защо, преди 35 години, да прелетим над Атлантика? Защо Райс играе срещу Тексас?” с цел да се оправдае целта да бъде точно Луната. Чрез реторичните въпроси той сравнява кацането на Луната с други постижения на американците, които са завършили успешно. С това цели да вдъхне сигурност, спокойствие и увереност на американците, че и това дело ще завърши добре.
Използвана е и градация, за да засили емоционалния ефект – „най-рискованото, най-опасното и най-велико приключение”, на което някога се е отправял човекът.
Аргументация. Видове аргументи. Източници на аргументите. Уместност и ефективност на аргументите.
Използвани са ad rem аргументи – аргументи по същество, като Кенеди се позовава на научни данни („научният персонал на тази нация се удвоява на всеки 12 години с темп на растеж повече от три пъти този на населението като цяло”).
За източник на аргументи използва историята, като ораторът изброява исторически факти, свързани с прогреса на човечеството (християнството, изобретяването на печатната машина, парният двигател, електрическите лампи, телефоните, самолетите, телевизията, ядрената енергия, новият космически кораб на Америка). Ефектът от използването на тези факти като аргументи е засилен от умишленото скъсяване на времевия период, през които са се случили.
При аргументацията Дж. Ф. Кенеди също се позовава на патриотизма и славното минало на американците, тоест използват се и емоционални аргументи („Но този град Хюстън, този щат Тексас, тази страна Съединените щати, не са изградени от онези, които са чакали. Тази страна е завладяна от онези, които са се движели напред – така ще бъде и с Космоса.”).
Използвани са и сентенции. Дж. Ф. Кенеди цитира Уилям Брадфърд, който е казал, че всички велики и благородни деяния са съпътствани с големи трудности. Цитиран е и британският изследовател Малъри, който бил запитан защо искал да изкачи Еверест. Той казал, „Защото той е там.
Неезикови средства, използвани от оратора. Видове. Ефективност. Уместност. Персонални грешки.
Интонацията и силата на гласа придават различна емоционалност на речта. Чрез промяна силата на гласа и интонацията ораторът постига различни емоции.
Забавянето на темпото и паузите имат силен убеждаващ ефект.
Смята се, че тихият глас изразява харесване, а умереният – активност, радост. Силният глас изразява превъзходство и настойчивост.
Манипулативни тактики и механизми, използвани от оратора.
Още в началото на речта Дж. Ф. Кенеди подчертава значимостта на града, в който се намира, на страната и на колежа/университета, като по този начин цели да вдъхне гордост и увереност на аудиторията (повечето хора са от Хюстън). Като неведнъж набляга на историческата роля на Съединените щати, той цели да им внуши, че те са родени за велики дела и точно покоряването на Луната е следващото велико дело, към което да се стремят.
Съвсем бегло са споменати увеличеният бюджет, предишните провали и рискът от подобно начинание. Често пъти той нарича това „приключение”. Тази дума има положителна конотация и може да твърдим, че е използвана със смисъл „мисия”. Той внушава, че именно това е тяхната мисия.
Споменаването на имената на няколко велики хора и цитирането им също има за цел да внуши на аудиторията, че те могат да бъдат следващите Малъри или Брадфърд.
© Мадлен Аспарухова – студентка от специалност „Връзки с обществеността”, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”
Анализът се публикува със съгласието на студента.
Цитирането на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително.